...и както си спях сладко сладко, се чу "бзззззз". Не обърнах внимание. Това го нервира. Започна да прави "бЪзззззз бъзбъз бъъъъзззззз". Баси комара.

Започнах да се чудя как да стана да запаля лампата. Да, обаче това само щеше да ме разсъни, а Комара нямаше да се покаже - от него ни вест ни кост. Докато не я загася разбира се.

Завих се през глава. Викам си - да си бръмчи птицата проклета, щом я влече. Е да, ама не. Отново историята се повтори. Чуха се няколко далечни бзътчета, и... се нервирА! Започна да напада възглавницата и да ме храни кааак така съм го зарЕзал, и как така не му обръщам внимание. Ама наистина - все едно се насилваше да жужи по-силно. Баси кОмара.

Започнах да се унасям. Странно нещо е този период между спането и будността. Усетих го как ми говори и... Бзззиуит - ми кацна точно на носа, като пренебрегна възглавницата. Е полудЕх!

Мота цяла нощ гадта проклета, а накрая явно се измори и ми се навря между пръстите. Баси кОмара. Изпях му песента по-долу и всичко се свърши... Но звънна будилника. Баси будилника!

Комарът от снощи