Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2015 14:07 - На гости на Смърт
Автор: beavisbg Категория: Забавление   
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.06.2015 14:07


Сюзън се изкачи по витата стълба и надникна през прозореца. От север се задаваше буреносен облак. Цялата земя в тази посока изглеждаше сякаш се е сляла с небето и се приближава със страхотна скорост. Естествено, тази гледка не повлия по никакъв начин на Сюзън. Тя знаеше, че това са само четирима поостарели конника, които бързат за тържеството по случай рождения ѝ ден. В този ден тя ставаше на 21 години, но тъй като социалните ѝ контакти бяха меко казано ограничени, присъствието на Хаос, Мор, Глад и Война, наред с дядо ѝ – Смърт, беше достатъчно. Разбира се, че към тях щеше да се присъедини и Албърт. - ПИСУК? – Смърт на мишките също беше тук - ПРИВЕТ, СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ – каза Смърт. Тъмнината бавно се разливаше из стаята. Тя, също както и светлината във фантастичния свят на Диска, имаше собствено мнение по различните въпроси. И по-скоро по въпроса със скоростта на своето появяване. Не беше като да се стъмни изведнъж, по-скоро приличаше на потъването на огромен презокеански лайнер – бавно и напоително. Буквално. Сюзън извади кутията със свещите и ги подреди в правилна октаграма. Всяка една свещ беше с различен цвят, точно както дъгата, а именно – осемте основни цвята. Свещта на октарино беше запалена на обратно. Не, че не беше запалена, напротив. Гореше също както и останалите седем, но пламъкът беше точно толкова различен от техните, както имплозията се различава от експлозията. Почти същото е, само че навътре. - Много работа ли имате напоследък? – попита Война – Нещо при мен бизнесът не върви, хората… работят. - Но това не би трябвало да променя нещата, нали? – включи се Мор. - Напротив. Сега отново всички се обличат еднакво, но наричат дрехите си костюми. Отново се бият помежду си, но го наричат конкуренция. Отново строят замъци, които защитават, но ги наричат фирми. Крайният резултат е същия – винаги има победители и победени, но някак си всичко е нормирано с наредби. - И при мен не върви – оплака се Глад – работата ми се съсредоточава на едно и също място, почти по целия Диск ме измества Излишъкът… - КАТО СТАРИ БАБИЧКИ СТЕ! – намеси се Смърт. – СТИГА СТЕ СЕ ОПЛАКВАЛИ – дълбокият глас, като огромен хор от църковни органи, сврени в пещера под земята, глухо огласи цялата стая. – ДОШЛИ СТЕ ЗА НА РОЖДЕН ДЕН. ТРЯБВАТ ПОДАРЪЦИ, ХО-ХО И ДРУГИ ПОДОБНИ. - Хо-хо не беше ли нещо друго? – Мор почувства тишината не толкова с ушите си, колкото с цялото си създание. Този миг продължи вечно, което не е трудно да се случи в къщата на Смърт. Албърт влезе в следващия миг, или много векове по-късно, за да прекъсне тишината. - Извинете ме за безпокойството, Сър, но Ви представям… Дядо Ви. - Кого? - Какво? - ПИСУК? Тъмен силует в черна роба се наведе и прекрачи през прага. Целият текст можете да прочетете тук.



Гласувай:
0


Вълнообразно


Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: beavisbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 91856
Постинги: 20
Коментари: 22
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031