Образование? Вече 4 години се опитваме да завършим една ш.... магистратура. Знанията ги имаме, за опита да не говорим. Изпитите си ги взимаме, доста често дори и преди да са се провели, но не по втория начин, а както си трябва - къде с курсови работи, къде с предварителен изпит... И всичко - законно. И точно това ни е проблема! У нас е явно, че не можеш да направиш нещо законно и да успееш!
Кратката ни история е следната:
Завършихме ОТК - колежа към ТУ - София, влязохме в ТУ магистратура, след 5 месеца ни изгониха и после ги осъдихме... Опитахме да направим връзка с медии, но ефект - йок!
Както и да е - след това влязохме в НБУ, специалност мултимедийни простотии, с уговорката, че след един семестър ще можем да се прехвърлим програмиране и семестъра ще ни се признае. Не ни се призна - ОК, но и прехвърлянето ни разказа играта. Опитахме да си вземем нещата едно по едно - всичко хубаво, но никой не можеше да ни каже кои курсове да запишем. Записахме някакви неща и си ги взехме - естествено.
Проблемите започнаха при връзката ни с шефката на програмата. Говорихме с нея и тя каза, че трябва да запишем по индивидуален план. Добре, казахме ние и отидохме в учебен отдел, при шефката отново, на среща с Ректора, с Декана и зам. ректора... и накрая се оказа, че точно шефката на програмата трябва да ни го изготви този график и да го даде на факултетен съвет за удобрение. Ние разбира се това го разбрахме след 6-7 месеца. Накрая след срещите с Декана, явно той я изюрка и я накара да направи тези неща и всичко се разви много бързо... или така ни се искаше.
Индивидуалният план, който ни беше съставен, съдържаше изобилие от предмети, които не бяха проверени и съответно изобщо не стартираха! В последствие започнахме да сменяме някакви курсове, да караме лекции и глупости и накрая се оказа, че нямаме оставащи курсове, които можем да запишем, т.е. сме взели едва ли не всичко, което може към момента! Смешки... само дето не ни е до смях. Както и да е (отново). В крайна сметка скалъпихме някакви курсове и... вярвате или не, но тук се започна драмата ни. Поредната де.
През цялото това време - повече от година и половина, изпращахме съобщения и няколко пъти говорихме по телефона и лично с шефката на програмата. Аз лично (не се ангажирам с точни цифри, но...) съм изпратил над 35 мейла, а съм получил отговор на петнайсетина. Опитахме по всякакъв начин да запишем всичко, което трябва и да завършим проклетата магистратура.
И тук се започнаха (парадоксално, нали?) проблемите ни. Намирането на някои преподаватели е невъзможно. В учебен отдел не могат да се свържат с тях, дават ни e-mail-и, които нямат нищо общо с действителността и не могат да ни дадат други координати.
Чашата за пореден път преля днес, когато отидохме да говорим отново с шефката на програмата и нея отново я нямаше в приемното й време! В учебен отдел ни казаха, че тя не минава оттам и не знаят защо я няма, секретарката на факултета я нямаше... И започнахме пореден сезона на сапунката - нямам повече изпити, но не мога да си взема дипломата.
Искаме просто да завършим, толкова ли е сложно? Да, в България!!!

Без коментар!

Образование в България - йок!